Разходите при продажба на недвижим имот съгласно разпоредбата на чл. 186 от ЗЗД се заплащат поравно между страните. Но това е обект на договаряне между тях и в конкретната сделка важи съответната договорка.
За извършване на продажба дължите данък по чл. 44 от Закона за местните данъци и такси.
Данъкът се заплаща от купувача на имота, освен ако не е уговорено друго. Ако е уговорено че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Ако уговорката е, че данъка се дължи от купувачът, същият по силата на закона става поръчител за това вземане. Размерът се определя по чл. 46 от Закона за местните данъци и такси, и се определя в % от данъчна оценка на имота към датата на прехвърлянето, който варира от 0.1% – 3%. За различните общини процента е различен и може да бъде променян периодично. Сумите общо се заплащат на нотариуса, като последният извършва вписването на нотариалния акт и заплащането на дължимите такси. В зависимост от ситуацията е възможно да се заплатят допълнително и адвокатски, консултантски и други възнаграждения, за които Вие най-добре ще знаете, ако прибегнете към тях.
Данъчната оценка се извършва от съответната данъчна служба по местонахождение на имота, срещу подадено от Вас искане за данъчна оценка. В рамките на 14 дни и след заплащане на такса, ще получите документ, оценяващ Вашия имот. Ако очаквате да подадете (прехвърлите) имота си през първата половина на годината, можете да не заплатите данъците за цялата година. Удостоверението има срок на валидност до 30 юни, ако е издадено преди тази дата и до 31 декември – след тази дата. Такава е валидността в случай, че данъчните задължения се плащат за 6 месеца. Ако същите се плащат за календарната година, документа важи до края на същата година.
При продажба на имот дължите данък по чл. 33, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, тъй като този вид доход се счита за облагаем по силата на същия закон. Данъкът се изчислява върху разликата между продажната цена и цената на придобиване на имота и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Заплащането му става по сметка на НАП най-късно до 30.04 на следваща календарна година. В случай, че продавате основното си жилище, няма да се налага да плащате данък по чл. 33 от ЗДДФЛ, независимо от реализираната печалба. Не дължите данъка и когато продавате имота след 5–тата година, от годината на придобиването му, макар същият да не се ползва за жилищни цели, .. Закона данъците върху доходите на физическите лица.
За извършване на вписването се дължи държавна такса към Агенцията по вписвания, която се внася предварително и е пропорционална на пазарната цена. Изчислява се в размер на 0.1% (промил) минимум 10 лв. по Закона за държавните такси. Тази такса нотариусът Ви я включва към останалите разходи, които му заплащате при съставянето на нотариалния акт.
С уреждане на данъка и другите налози се заема нотариусът към когото се обърнете или Вашият адвокат. Те съставят вносна бележка или преводно нареждане до банката по съответна сметка на Общината по местонахождението на имота. С това можете да се ангажирате и сами като попълните съответния екземпляр. Ако предпочитате да получите попълнен с Вашите лични данни екземпляр, заявете Вашето желание чрез формата ни за контакти ето тук:https://wld.imoti-direct.com/kontakti/. Всичко това става в деня на продажбата, не по-късно.
От 2006 г. влезе в сила нов Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). С него се прави промяна в образците писмени декларации, представяни пред Нотариуса при сключване на договори за прехвърляне на недвижими имоти от страна на прехвърлителя или учредителя, ипотекирания длъжник или залогодателя. Новите декларации са по чл. 264 от новия кодекс. С тях се разширява отговорността (чл. 313 от Наказателния кодекс) за неверни данни в писмената декларация на прехвърлителя в сделката.
С новия ДОПК прехвърлителят се задължава да изплати задълженията си преди прехвърлянето на своя недвижим имот. Дори да е налице неплатена глоба или неплатени здравни осигуровки, се носи отговорност при подаване на писмена декларация за липса на задължения. Наличието или липсата на не погасени данъчни задължения за имота се удостоверява с издаване на Удостоверение за наличие или липса на задължение от Националната агенция по приходите – НАП. Този документ се издава в 7 – дневен срок след подаване на Искане за издаване на документ от ТД на НАП по постоянен адрес за физическите лица , а за юридическите – по регистрация. За да се запознаете с необходимите за сделката документи кликнете ето тук: Необходими документи
Запомнете! Преди да подпишете писмена декларация по чл. 264, помислете дали имате задължения, за да не носите след това наказателна отговорност!
Разходи за собствеността: Що се отнася до общите разходи (данъци и комунални разходи – ел. енергия, вода, интернет, телефон, такса за общи разходи на входа и др , които се заплащат редовно от собственика/ците на имота, то в деня на продажбата купувачът трябва да възстанови онази част от данък сгради, която е платена предварително за бъдещ период от страна на продавача.
Когато етажната собственост има оборотен капитал (текущи суми за поддръжка на общите сгради, както и за ремонт), купувачът ще трябва да възстанови и този аванс, като изплати належащата сума, която продавачът е заплатил за целия период на дължимост след датата на продажба.
Нотариални такси: За нотариалното изповядане на сделката се събира такса съобразно Тарифата на нотариалните такси ето тук: Нотариални такси на база договорената цена за имота. Таксата се дължи от лицата, по чието искане нотариусът е извършил удостоверяването. Тя е базирана върху стойността на удостоверявания материален интерес и се изчислява от нотариуса съобразно чл. 8 от Тарифата. При различие между данъчната оценка на имота и продажната цена се изчислява върху по-високата сума, като се добавя 20 % ДДС. Таксата се внася в деловодството на нотариуса при изповядане на сделката. При всички положения ще се наложи да заплатите и нотариална такса за изготвяне на нотариален акт по т. 20а от Тарифата, а вероятно и нотариална такса за преписи по т. 6 от Тарифата. Тези разходи възлизат на около 8% от покупната цена. В действителност, само малка част от тези разходи наистина отива към нотариуса (около 1%).
